С определение от 05.05.2022 г., постановено по ЧНД 204/2022 г., Окръжен съд – Сливен остави без уважение искането на обвиняемия Б. И. И. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение като неоснователно и потвърди взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража".

             Обвиняемият Б. И. И. е привлечен към наказателна отговорност за извършени тежки умишлени престъпления за това, че без надлежно разрешително е произвел и държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество, метамфетамин - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предложение 1 и 4 от НК; без надлежно разрешително е държал прекурсори и материали за производство на високо рисково наркотично вещество – метамфетамин, с цел разпространение – престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2, предложение 1 и 3, вр. с изр.1, предложение 4 от НК; за държане на огнестрелно оръжие – 1 бр. револвер, без надлежно разрешение за това – престъпление по чл.339, ал.1 от НК и за това, че е засял и отглеждал 3 бр. растения – коноп в нарушение на установените в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите правила – престъпление по чл.354в, ал.1 от НК.

               За престъпленията се предвиждат наказания „Лишаване от свобода” от две до осем години и „Глоба” в размер от 5000 лв. до 20 000 лв.; „Лишаване от свобода” от три до дванадесет години и „Глоба” в размер от 20 000 лв. до 100 000 лв. и „Лишаване от свобода” от две до осем години. За деянието по чл.354в, ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от две до пет години и „Глоба” в размер от 5 000 лв. до 10 000 лв.

                Съдът прецени, че искането на обвиняемият Б. И. И. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. По делото са налице достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемото лице към деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност, продължават да са налице предпоставките съдържащи се в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК, обосноваващи законосъобразността на взетата най-тежка мярка за неотклонение. Не е настъпила промяна на обстоятелствата, имащи отношение към преценката за законността на задържането, която да мотивира съда да определи по-лека мярка за неотклонение. Изводът за съществуване на реална опасност от извършване на престъпление се аргументира с наличните многобройни криминални регистрации на обвиняемото лице; с факта на извършено от него престъпление с идентичен предмет; с механизма на извършване на конкретните деяния и техния предмет, разкриващи добре планирана и трайна осъществявана дейност и с реализирането на сегашната му деятелност само месеци след изтичане на изпитателния срок на предишното му условно осъждане. Взетата най-тежка мярка за процесуална принуда съответства на тежестта и обществената опасност на престъпленията, за които той е привлечен към отговорност от една страна, а от друга и на неговата сравнителна висока лична опасност.

                 Определението на съда може да бъде обжалвано и протестирано с частна жалба и частен протест в 3-дневен срок, считано от датата на постановяване на определението пред Апелативен съд - гр. Бургас на 12.05.2022 г. от 13.30 часа.