На 03.08.2022 г. Окръжен съд – Сливен постанови определение, с което отмени определение на Районен съд Сливен като неправилно и незаконосъобразно и взе по отношение на обвиняемия Б. К. И. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

           Обвиняемият Б. К. И. е привлечен към наказателна отговорност за това, че:

- на 26.07.2022 г., в гр. С., управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство  – престъпление по чл. 343б ал. 3 НК;

- на 26.07.2022 г., в гр. С., при управление на лек автомобил, противозаконно пречил на орган на властта – полицейски служител да изпълни задълженията си, при подаване на сигнал със Стоп-палка по МВР-образец, лицето не е спряло за извършване на проверка, а продължил движението си, предизвиквайки преследване с полицейски автомобил, след което изоставил автомобила и избягал, без да изпълни отправените му разпореждания – престъпление по чл. 270 ал. 1 НК.

 - на 26.07.2022 г., в гр. С., при управление на лек автомобил извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, причинявайки материали щети и създаване на предпоставки за причиняване на телесни повреди – престъпление по чл. 325 ал. 3, вр. ал. 1 НК.

           С определение  на РС – Сливен по отношение на обвиняемия Б. К. И. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. Против определението на районния съд е подаден протест от Районна прокуратура - Сливен до Окръжен съд – Сливен.

            В мотивите си, въззивният съд прие, че протестът на РП – Сливен срещу определението на РС Сливен е основателен, по делото са налице доказателства, позволяващи да се направи обосновано предположение за съпричастност на лицето към деянията, за които е привлечен в качеството на обвиняем. От представените от страна на прокуратурата писмени доказателства, обвиняемото лице неколкократно е било търсено на постоянния си и настоящ адрес и не е било намерено, налице е реална опасност обвиняемият да се укрие, което предполага, че взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“ не съответства на целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК.

             Определението на съда е окончателно.